Thunder 30s

Yo! Смених я. Първата цифра на годините си.  Да смениш първата цифричка вероятно би предизвикало определени недотам позитивни усещания у някои посестрими по пол, но ако трябва да бъда откровена, с мен не се случва нищо подобно. Продължавам да се радвам на живота като дете в сладкарница на шоколадова торта, продължават да ми идват налудничави идеи в главата. (Когато съкровището ми отиде да скача от самолет с бившия ни треньор по фигурно пързаляне, му се разсърдих ужасно задето не ме взе и мен. Три години по-късно, когато споменах, че ми е обещал и на мен да скачаме от самолет, неговият отговор беше: Засега ще скачаш само флип!) Чиито последствия стават все по-сериозни с времето. Е, ако съм научила нещо за 3 десетилетия, то е да нося отговорност за изборите, които правя. И повече от всякога заставам твърдо зад всяка своя позиция.

В същото време осъзнавам, че влизам в преломни години. Наближа времето на майчинството (вероятно, ако е рекла съдбата. Предпочитам да се свърши тази работа докато съм все още в 30-те, но кой знае... всичко е в ръцете на природата сега). Наближава времето, в което ще трябва да кроя 18 пъти повече, преди да режа.

Направих сериозен завой в професионално отношение. Поредната възможност Лорчо да докаже от какво тесто е замесена. Следващите години ще бъдат определящи за това дали ще продължа по пътя на международния бизнес или ще ме отвее нанякъде другаде. По-скоро си представям първия сценарий. За акомпанимент, в процес съм на лицензиране за гримьор, така че ще си имам втора професия. Мама се майтапеше, че ако нещата с икономиката не сработят, винаги ще мога да отворя салон за красота. Колкото беше на майтап, толкова по-реално ми се струва :) Ако не основна работа, ще бъде със сигурност нещо, което ще практикувам през останалото време - няма начин като prominent makeup junkie да не тръгна в тази посока.

Дойде времето и на фините линии, които бавно, но сигурно ще се превърнат в бръчки. Дали в 30-те ще видя първия бял косъм, зависи от това чий ген от два противоположни съм взела. Докато обаче ме питат кой клас съм, всичко е точно - бръчки, бели коси, заповядайте. И вас ще ви нося с кеф.

Само като си помисля, че когато бях малка, мислех двадесетгодишните хора за сууупер пораснали. Ко? Не. Трябваше и аз да порасна, за да разбера, че дори на 20 и ... нищо не сме видели от живота. На 20 морето ни е до коленете, широко ни е около вратовете, светът е наш. Там някъде започваме да се сблъскваме с превратностите на съдбата. А после скачаме в гръмките 30 - с (донякъде) опечен акъл, но с детската градина в сърцето. 

I need an adult, please! (Cause I aint't one!)

Наздраве, другари! Да живеете дълги, честити години! Смейте се, радвайте се на живота и нека огънят в сърцата ви никога да не изтлее!

Винаги ваша,

д-р Лорчо