Къде е красотата около нас?

август 06, 2018

Къде е красотата около нас?

Yo!

Идеята за този пост дойде от две места едновременно. От една страна, който ме познава, е наясно, че съм положителен човек, обикновено нахилен до уши, чието стандартно състояние е "отлично". Не, нямам жълта книжа и не съм на медикаменти. Не ми се привиждат феи и еднорози, още по-малко извънземни. От време на време и на мен ми се случват кофти случки, но животът не е само цветя и рози. Приемам случилото се, махам с ръка и продължавам напред. Станалото станало, сега няма да си разплета чорапите или да седна да се тръшкам. Или депресирам. Невинаги е лесно, понякога боли като в Ада, но това е положението. Аз обаче имам свойството да виждам хубавото и положителното - у хората около мен, в обстановката около мен, изобщо навсякъде - имам "очи" за красивото. Не се старая специално - просто настройката ми е такава. Когато вървя по улицата, не обръщам внимание на разбитите тротоари, братята роми, задръстването и боклука. Не ми харесва никак, но не се и вторачвам в това. Обръщам внимание на поддържаните и стилни жени около мен, на цветята, поникнали на най-необичайни места, на светлините, снежинките, залеза и всичко онова, което притежава особена красота.

Давам си сметка, че не живеем в най-читавата държава на света. Работата ми в държавната адмнистрация ми дава още по-дълбок поглед върху процесите в нея и положението е олеле майко! Това безспорно е така, но в никакъв случай не позволявам на тези факти да нарушат вътрешния ми кеф. Просто не им позволявам. Искам да съм усмихната и щастлива. Но само с искане не става. За себе си съм разбрала, че ще бъда по-здрава и по-щастлива, ако просто само регистрирам черните краски, оставям ги да отминат, а аз им махам за сбогом. И ако настройката ми остане положителна - но не онзи сляп оптимизъм, а вътрешната убеденост, че каквото и да става, аз ще имам късмет, ще бъда добре и ситуацията ще бъде разрешена по най-добрия възможен начин. Да, наясно съм, че ще имам моменти, в които ще кървя отвътре. Но съм наясно и че дори и след най-черната и безлунна нощ настъпва ден, и както казват китайците, и това ще мине. Повярвайте ми, много по-лесно се живее така, отколкото всеки ден да си очерняш живота с мисълта, че днес отново трябва да търпиш онези дръвници шефовете или че пак ще се буташ като ненормален в автобуса/метрото, парите не стигат, времето е лошо...мога да продължа до безкрай.

Така че, мили хора,

всичко е въпрос на mindset.

Да се измени настройката и гледната точка е жестоко трудно. Иска упоритост, воля, много голяма доза инат. И аз невинаги съм била такава. Но към момента изповядвам тази философия и се оказва доста печеливша.

От друга страна, Чукча писател, но и читател. Не съм спряла да чета блогове и да търся идеи да развивам своя собствен, така че идеята за тези постове ми дойде и от една наша блогърка, която следя. И тъй като идеята на този блог е основно да бъде полезен, поставям началото на постове в помощ на онези, които не виждат красотата навсякъде като мен - затова ще ви я покажа така, както я виждам аз. Искам да ви покажа, че ако отворите очите си за ежедневните красиви неща, животът ще започне да изглежда различно. По-добър.

Не съм най-добрият фотограф, нито имам про фотоапарат, но ще се постарая да хвана пълната красота на това, което виждам. А аз виждам много. Това лято се скъса да вали, но кого го е грижа какво е времето, когато ти е слънчево в душата? Когато сме затворени вкъщи заради падащото небе, най-смисленото нещо, което бихме могли да направим за настроението си е да се порадваме на плюш вкъщи...

Шотландското клепоухо момченце на нашите приятели Йван и Вики, когато беше още бебе. А сега...

...е младеж на годинка и месец (снимката е на Йван и Вики). По принцип не харесвам тази порода, но Грейчо е такъв невероятен сладур, че всеки път се разтапям покрай него.
А когато времето е хубаво, да се порадваме на плюш навън...