Оставете матките ни на мира!

Този пост е провокиран. Отчасти заради случващото се наоколо, отчасти заради случващото се вътре. И от един друг пост, който макар и на пръв поглед доста тривиален, заради изказаните в него истини, остави следа. Не би било редно да go превеждам дума по дума - вместо това, ето моята интерпретация.

Някъде там има жена на 21 години, току-що направила аборт. Хората около нея я поздравяват или остро я критикуват. "Ти наред ли си, децата са благословия!", "Извършила си убийство, знаеш ли!", "Поздравления, взе правилното решение. Вземи си първо дипломата, после има време за деца" На всички отвръща възпитано или кимва смутено, но когато е сама, тя плаче. 

Плаче защото иска детето, но няма възможност да го отгледа. Плаче, защото няма родители, които да й помогнат в отглеждането му, докато тя следва и работи едновременно. Плаче, защото е разбрала, че голямата й любов се е оказала  една голяма измама. Плаче, защото нейният любим е загинал в катастрофа. Плаче, защото детето е резултат от насилване. Плаче, защото лекарствата, които пие, са несъвместими с бременност, и рискът за детето е твърде голям. Плаче, защото е тежко болна и бременността би могла да й струва живота. Плаче, защото се грижи за възрастните си родители и не може да поеме такъв товар.  Плаче, защото ако родителите й разберат за бременността й, ще я изгонят от къщи. Плаче, защото иска да завърши образованието си и да си стъпи на краката.  Плаче, защото съседката й е родила на същата възраст и дълбоко съжалява за пропуснатите възможности Плаче, защото иска да бъде майка, но осъзнава, че не може.

А другаде има жена на 40 години, все още без деца. "Ами ти? Какво се мотаеш?" "Деца на тези години? Не си в ред!" "Това е положението", отговаря тя. Единственият отговор, който кара хората да замълчат. А когато остане сама, тя плаче.

Плаче, защото е бременна от починалия си съпруг и това е единственото, което й е останало от него. Плаче, защото партньорът й я е напуснал заради по-млада жена. Плаче, защото знае, че със съпругът й ще бъдат добри родители, но не са. Плаче, защото иска да види родителите си баба и дядо. Плаче, защото се е наложило като по-млада да направи аборт по медицински причини, последван от хистеректомия. Плаче, защото е била бременна 4 пъти, но всичките й бременности са завършили безуспешно. Плаче, защото от 20-годишна прави опити. Плаче, защото от 10 години прави ин витро процедури, и най-накрая успява да забременее, но близките й я критикуват заради възрастта й. Плаче, защото се страхува, че няма да доживее зрелостта на децата си. Плаче, защото не може да запълни никак празнотата в тялото и в душата си. Плаче, защото винаги е искала две деца. Плаче, защото тя не се бърка в хорските работи, но всички се чувстват длъжни да й дават съвети като на хлапачка. Плаче, защото вътрешно умира от страх и съмнения дали е взела правилното решение. 

Това сме ти и аз, съседката, колежката, жената зад щанда, бизнесдамата в скъп костюм или скромно облеченото момиче зад щанда в супермаркета. И всички водим най-тежката битка в  живота на една жена. 
Затова господа управляващи, уважаеми близки, роднини и всички вие, които си мислите, че знаете по-добре от нас - докато не влезете в нашите обувки и не изпитате лично през какво преминаваме, не си позволявайте да давате тон на нашите решения. И, по дяволите, оставете матките ни на мира!

Оригиналният пост, който послужи за вдъхновение -> https://nadirahaangail.wordpress.com/2016/05/25/mind-your-own-womb/

Коментари

Популярни публикации