Философия на home офиса for dummies

Hey ho!
        Напоследък концепцията за домашия офис - нещо, което рядко се вижда извън международните компании - не просто се прокрадна, ами направо връхлетя ежедневието. Даже предишната ми работа, където граничеше с невъзможното да се работи от къщи, направи скок към 21 век и дигиталните документи и доказателства. Покрай тази тенденция статиите по темата в уеб пространството започнаха да никнат като гъби. Аз обаче ще си спестя клишетата (поне ще се постарая) и ще споделя лично моите си номера за вършене на работа там, където човек би трябвало да си почива. 

      За мен хоум офисът вече не е новост, но признавам, в началото имах известен период на адаптация. Говорехме си с една моя приятелка - или си скъсваш трибуквието от работа или никаква не се върши. Няма колеги наоколо да си кажеш две приказки. Възможно е наоколо да има партньор за съвместно мяукане. За сметка на това пък хладилникът е на хвърлей чехъл. Има си препъникамъчета. Спиш до девет без пет (или без една...или до и петнайсет). За сметка на това пък бачкаш до ... хм, в 90% от случаите не е до 6. Нито до 7.

       Затова за компютърните хора:

1. Втори монитор - невероятна благодат! Това впрочем на новата работа го изпитах за пръв път. В планината от екселски документи вторият монитор е голямо улеснение., еле пък за VLOOKUP :D. Изобщо когато не цъкаш из седем файла наведнъж на един екран, се губи много по-малко време, мозъчни клетки и нерви. Внимание: 48-инчовият HD телевизор е лоша идея за втори монитор! Не е предвиден да се гледа от 30 см дистанция. 

2. Красотички наоколо - за много хора работата може да не е върховно удоволствие, но поне можем да си осигурим малко радост наоколо - свещичка тук, цветенце там - поне на мен такива щуротии ми повдигат духа. И един крем за ръце на бюрото задължително (или три). И котараци.

3. Мобилизацията - когато се налага да ходим в офиса, ставаме, привеждаме се в ред и тръгваме за работа и всички тези активности малко или много събуждат -  особено шофирането през околовръстното, но и линия 76 рано сутрин е ... ободряваща. Когато работим от къщи, тях ги няма, а все пак трябва да се събудим някак. Сутрешните ми навици за събуждане при мен са издигнати до ритуал - без тях просто не ми тръгва мисълта. Кофата с кафето и излизам на терасата на въздух и слънце, преглеждам преса и публикации и тогава започвам работа. Спортът сутрин за мен не е вариат за събуждане, не ми се отразява освежаващо. Дай ми слънце и въздух.

4. Почивката - работохолиците да обърнат особено внимание. Твърде изкушаващо е, когато сме си вкъщи, така и така си спестяваме времето за пътуване, да посвършим "още нещо". Или две неща. И така до късна доба. Повечето го правим. Само че всички сме наясно, че без ефективна почивка, няма ефективна работа. Аз винаги имам набелязани задачи след работа - дали ще домакинствам или ще играя пинг-понг, или ще ревизирам четките, лаковете, червилата, важното е да се разтоваря ида спра да мисля за работа. В момента, в който работното ми време приключи, ако има нещо, което не търпи отлагане, бива довършено и хлопвам кепенците. Тук самодисциплината е ключова. Не че няма дни в които не седя пред екселските чаршафи от 9 до 9, но те са по-скоро изключение. Да, когато сроковете тропат на вратата, се налага. 
5. Полезните джиджавки - в офиса си имам едно чудо на технологичния прогрес, наречено докинг станция, която ме спасява в случаите, когато искам да закача няколко устройва на иначе дефицитните USB изводи и ме мързи да вадя кабела на лаптопа. За вкъщи обаче ми трябват по-компактни джвъкни - HDMI/VDI кабели, USB хъбче спасяват положението не по-зле от офисната про техника. Имам подръка и един външен хард, който изглежда като флашка на стероиди. Когато на човек му се налага повечко да работи от къщи, е хубаво да си улесни максимално работното ежедневие.

6. Манджички. Една от най-хубавите страни на работата от къщи, че с добра организация се наслаждаваме на вкусна домашно приготвена храна. Отковено казано, при цялото си разнообразие храната в Бизнес парка не ми харесва. Което не означава, че в офиса си нося нон стоп храна от вкъщи, не - излизам да обядвам с колегите, два-три дни в седмицата е поносимо. Вкъщи се глезя на макс - правя тертиплийски салати, стекове, редувам типично българска кухня с идеи от Манчев и Шишков и 24kitchen (тук съкровището потрива доволно ръце), пека домашен хляб, изобщо имам възможност да се вихря колкото ми душа иска, без да давам шапка пари по ресторанти. Е, не съм про и не мога да сготвя като във "Виктория", но who cares. А след вечеря у приятелка, която ме светна за зеленчуци със сметана на тиган, открих цяла една вселена. Истината е, че след едно хубаво домашно хапване, работата върви далеч по-гладко и приятно. 

Сигурно ще се сетя за още пинизи. В моя случай, за момента се очертава да продължа да имам възможност да работя от дома и не съм спряла да търся моите си начини да направя работния ден у дома максимално ефективен и приятен. Ако пък помогнат и на вас - още по-добре.

ХО!

Ваша д-р Лорчо